При избора на спортен мотор за пресечен терен трябва да се имат в предвид някои особености за принципните разлики между двата типа мотори. Най-общо кроса е с по-"рязък" характер, сравнително по-голям разход на гориво, липса на възможност за регистрация поради липса на средства за сигнализация. Тук ще засегна единствено двутактовите кросови мотори, поради масовото им търсене – заради ниската цена, голямата и неимоверно рязка мощност, която получавате за нея, и не на последно място - заради малкото тегло на тези мотори. Доста начинаещи искат за започнат спортната си кариера отзад напред с двутактов кросов мотор най-малко 250 кубика, най-често поради липсата на страх и неразбиране на възможностите на тази машина. Обикновено тези мотористи продължават по-нататъчното си развитие с подмяна на мотора с 250 4Т или 125 2Т. Не забравяйте, че състезателите по мотокрос преди да се качат на тези машини, са преминали клас 65, клас 80-85, клас 125 и чак след това – 250...и то само някои от тях. Не мислете, че ще сте по-добри от тях ... те нямаше да губят всичките тези години в малките класове, ако не беше наложително. Другото, което искам да отбележа е, че 250 2Т кросов мотор и 250 2Т пистов мотор нямат много общи черти нито в начина на каране, нито в ускорението, нито в поведението на мотора. Ако сте карали 250 2Т шосе, си представете „ритника”, който получавате когато машината влезе в режим до след 3- 4000 оборота...а сега си представете кросовата машина, същата ситуация, на цялата тази мощност заключена от 8000 до 10 000 оборота. Мнооого трудно се овладява, особено от неопитен моторист. Неволното подаване на газ, което най-често се случва при преминаване през бабуни, води до много резки действия от страна на мотора и с лоши последствия за моториста. След няколко такива падания обикновено водачите се наплашват и това пречи за по-нататъчната способност за усвояване на необходимите техники. Ако държите да започнете с кросов мотор, най-добре е той да е максимум 125 кубика, и все пак трябва да имате някакво понятие от управление от такива машини. По - трудно, но не и невъзможно е заучаването на специфичните техники за управление с такъв мотор.
Изложените твърдения изцяло са плод на моите лични наблюдения върху ендуроспорта през последните години и не претендирам за пълна истинност на казаното, както и за изчерпателност. Темата е наистина много обширна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар